Sky is over...

Even though we can't afford
The sky is over,
I don't want to see you go,
The sky is over.

Видях твърде много неща да си отиват, твърде много останаха назад в миналото, твърде много се промениха... И накрая се научих и аз да си тръгвам от тях, ако сметна, че достатъчно дълго съм ги гонила без резултат. Това е то.

Улиците позагубиха сивотата си, разцъфналите дървета тук-там поосвежиха пейзажа. Което наистина е приятно, въздухат е наситен с аромата им, някак... зарежда с енергия. Никой не се радва. Хората, които им се радваха преди, сега ги няма до мен, а да се радваш сам не винаги е приятно. Но аз ще се оправя, нали още мога да се усмихвам?
Е, докато е така, всичко ще бъде наред.
И наистина, всичко е наред.
"Изглеждаш тъжна"
А аз не съм. Всъщност съм щастлива, само че не мога да видя как се отразява на черупката ми, тя явно не е. Лошо.

Липсват ми...
Много неща ми липсват, а все още не зная как да се справя с носталгията по тях. Ами хората? Те толкова лесно ли се забравят?
Какво? Отиваш и им заявяваш:
"Ходете се пързаляйте, мога и без вас пък!" и след това просто се фръцваш...
Не разбирам. А Те казват, че точно така си решаваш проблемите.
Аз пък ще кажа, че възрастните не разбират проблемите на децата, или поне не толкова, колкото си мислят, че разбираш.
Те, например, биха обявили моят Ловец на сънища за измислица, биха го заклеймили, втурвайки се да ми обясняват по какво се различава реалноста от фантазийте.
Пък аз си знам, че е измислица и без да ми се натяква, но в моето съзнание той наистина съществува. Да.
Или, как ли биха ме гледали, ако им обясня теорията за изгорелите електрически крушки? Със сигурност ще ме пратят право в психиатрията...

Не е лесно да си дете в един свят, където всеки бърза да порасне, да поумнее и да ти обяснява...

.музика.