.за времето... и още нещо.

Искам да помисля за онова, което зная
и не мога да задържа в себе си.
Нещо ме притегля надолу. Земята в мен е силна.
Носеният от вътъра прах е в костите ми.

У.Уортън ; "Пилето"


Седмиците минават по-бързо напоследък, или само на мен така ми се струва, защото не искам да остарявам с още една година?

"Не ти се струва, така е."
Покорно благодаря на вътрешния си глас за отговора...
Пак имам главоболие. >.<
Не, няма нужда от "Какво не е наред?"
Всичко е блестящо, а аз не съм луда... просто откачам от почти шестнадесет години насам, нищо сериозно.
Събудих се късно, с болки в гърба (Много ясно, вие как ще спите на футьойл? Е, вас сигурно не ви мързи да си оправяте леглото в три сутринта...) и прическа "спах с два пръста в контакта" , първото нещо, което направих, беше да се усмихна.
Това ми е много важно, нещо като ритуал.
Хубавият ден се познава по усмивката, казват, затова всяка сутрин пускам поне една. И наиснина, може и да ми се случват неприятности, но накрая, като премисля, хубавите моменти са повече. Цак! Хубав ден...

В училище, през повечето време си довършвах дрямката и се препичах на слънце, (където имаше такова) а в останалото си водех записки или гледах отвеяно през прозореца.
После бяхме на кафе, лека разходка и... се прибрах.
Днес си направих лошо впечатление, нараних, оставих, разруших... И, по дяволите, чувствам се прекрасно. :) Все пак разруших сама нещо, което градих и не вървеше добре.
Не знам. Хубаво ми е.
Да, на моята планета млъкваме понякога...

.сияние.

Sky is over...

Even though we can't afford
The sky is over,
I don't want to see you go,
The sky is over.

Видях твърде много неща да си отиват, твърде много останаха назад в миналото, твърде много се промениха... И накрая се научих и аз да си тръгвам от тях, ако сметна, че достатъчно дълго съм ги гонила без резултат. Това е то.

Улиците позагубиха сивотата си, разцъфналите дървета тук-там поосвежиха пейзажа. Което наистина е приятно, въздухат е наситен с аромата им, някак... зарежда с енергия. Никой не се радва. Хората, които им се радваха преди, сега ги няма до мен, а да се радваш сам не винаги е приятно. Но аз ще се оправя, нали още мога да се усмихвам?
Е, докато е така, всичко ще бъде наред.
И наистина, всичко е наред.
"Изглеждаш тъжна"
А аз не съм. Всъщност съм щастлива, само че не мога да видя как се отразява на черупката ми, тя явно не е. Лошо.

Липсват ми...
Много неща ми липсват, а все още не зная как да се справя с носталгията по тях. Ами хората? Те толкова лесно ли се забравят?
Какво? Отиваш и им заявяваш:
"Ходете се пързаляйте, мога и без вас пък!" и след това просто се фръцваш...
Не разбирам. А Те казват, че точно така си решаваш проблемите.
Аз пък ще кажа, че възрастните не разбират проблемите на децата, или поне не толкова, колкото си мислят, че разбираш.
Те, например, биха обявили моят Ловец на сънища за измислица, биха го заклеймили, втурвайки се да ми обясняват по какво се различава реалноста от фантазийте.
Пък аз си знам, че е измислица и без да ми се натяква, но в моето съзнание той наистина съществува. Да.
Или, как ли биха ме гледали, ако им обясня теорията за изгорелите електрически крушки? Със сигурност ще ме пратят право в психиатрията...

Не е лесно да си дете в един свят, където всеки бърза да порасне, да поумнее и да ти обяснява...

.музика.