.за времето... и още нещо.

Искам да помисля за онова, което зная
и не мога да задържа в себе си.
Нещо ме притегля надолу. Земята в мен е силна.
Носеният от вътъра прах е в костите ми.

У.Уортън ; "Пилето"


Седмиците минават по-бързо напоследък, или само на мен така ми се струва, защото не искам да остарявам с още една година?

"Не ти се струва, така е."
Покорно благодаря на вътрешния си глас за отговора...
Пак имам главоболие. >.<
Не, няма нужда от "Какво не е наред?"
Всичко е блестящо, а аз не съм луда... просто откачам от почти шестнадесет години насам, нищо сериозно.
Събудих се късно, с болки в гърба (Много ясно, вие как ще спите на футьойл? Е, вас сигурно не ви мързи да си оправяте леглото в три сутринта...) и прическа "спах с два пръста в контакта" , първото нещо, което направих, беше да се усмихна.
Това ми е много важно, нещо като ритуал.
Хубавият ден се познава по усмивката, казват, затова всяка сутрин пускам поне една. И наиснина, може и да ми се случват неприятности, но накрая, като премисля, хубавите моменти са повече. Цак! Хубав ден...

В училище, през повечето време си довършвах дрямката и се препичах на слънце, (където имаше такова) а в останалото си водех записки или гледах отвеяно през прозореца.
После бяхме на кафе, лека разходка и... се прибрах.
Днес си направих лошо впечатление, нараних, оставих, разруших... И, по дяволите, чувствам се прекрасно. :) Все пак разруших сама нещо, което градих и не вървеше добре.
Не знам. Хубаво ми е.
Да, на моята планета млъкваме понякога...

.сияние.